Днес добавих историята на моето собствено до този сайт, че е около несигурност – Несигурността междукултурния. Аз би могъл да напише произволен брой истории на тази тема, командированият един е просто този, който идва на ум, като скорошен пример. Аз съм първо поколение канадски – моите родители и деди са British – така че може би си мислите моменти на междукултурния несигурност не се случи с мен в Канада.

Погрешно – и аз съм се познае, че настроения съкращения правото във всички културни измерения, които се намират в тази страна. Няма значение дали наскоро сте пристигнали в Канада, дали сте абориген, говори френски или английски като първи език, Тук са живели пет години или цял живот, когато съм имал момент, когато сте срещани някои аспекти на друга култура – или собствен – и си намерил себе си чудех за това. Може би, както направих аз, сте намерили себе си чудех какво трябва да направя.

От малка извадка от моя собствен опит през целия, Знам, че тези моменти се превръщат в истории, които могат да бъдат осветителната, труден, humourous, вдъхновяваща. Те могат да изглеждат малко по-голямо значение – или наистина голям. Аз не казвам, че опитът е еднакъв за всички нас – несигурност чувства различно, е по-трудна, когато всичко и всички около вас се чувства непознати. Още, има нещо сподели там, нещо общо и аз мисля, че е важно да се предават тези истории, защото разбирането, че ние всички имаме моменти, когато сме изправени пред несигурност, независимо от културната среда, е голям еквалайзер. Споделяне на това, което излиза от тези моменти може да бъде мотивация да се оттегли в тези културни кръстовища по-често, а сега ние ще знаем, че са шанс – не сме сами.

Надявам се, че не съм сам в края на краищата, а вие имате една история в това отношение, който искате да споделите – Ще се радвам да го чуя и аз съм се познае, много други хора биха твърде. Натиснете тук тук да се чете историята, която е публикувал,

Минах покрай един стикер в моя квартал онзи ден, че ме накара да мисля за този проект – историите, че съм бил увреден слух в разговори, и истории, които са били влизат в сайта.

“Не вярвайте на всичко, което си мислите.” Умен. За мен, толкова просто изречение елегантно разделя два мисловни процеси, които ние толкова често вземат като един в същата. Той определя, че най-малката частица от секундата между когато виждаме или не реагира на нещо по определен начин – и когато нашите културни норми ритник, за да потвърди, че за нас това е единственият начин да се "виж’ или отговори на него.

Няколко истории около събитията в класните стаи особено дойде на ум. В едно, Слушах група на високо-добрите ученици, расте, тъй като те са в индивидуалист-ориентирана култура, обезвъздушаване неудовлетвореност си с начина, учител от по-колективистична култура е да разберат,. В начина, по който само тийнейджъри може, студентите са описвали поведение, което изглежда напълно необяснимо за тях. Толкова много, така, че както аз отразяват на разговор, Аз се чудя, ако поне част от възприеманото качество разликата стана от две различни ориентации към обучението, сблъскват в една класна стая. Предизвикателството е, че ако учителят и учениците не разполагате с начин на виждане на тази възможност – сцената е настроен за много взаимно неразбиране и неудовлетвореност.

Така че обратно на стикер – Какво става, ако имаше начин да замрази този момент във времето – преди мозъците ни каже, че нещо е правилно или грешно, така че бихме могли само да се регистрирате “различен” или “неочакван” и да го проучи заедно? Това е също така това, което чувам в някои от историите, които сте споделили – реализацията, че са в точно този момент и спря достатъчно дълго, за да си зададете, или всяка друга – какво да кажем, че?

Ако това мнение подсказва една история за вас, Надявам се, че ще го споделя!